отплèсвам се, -аш се, несв.; отплèсна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Разг. 1. Хлъзгам се, подхлъзвам се. Кракът ми се отплесна, падна и се нараних. 2. Отбивам се от посоката на движение, вследствие на удряне о твърдо тяло. Куршумът се отплесна във вратата и го рани. 3. Прен. За мисъл, реч и под. ‒ насочвам се другаде. Тодор се мъчеше да бъде по-спокоен и да не мисли за най-лошото, но ума му се отплесваше все натам ‒ към затвора и килията. Г. Караславов. 4. Отвличам вниманието си, занимавам се с нещо друго. Нейната задача сега беше само да варди. Не бива да се отплесва ‒ може да пропусне някой подозрителен шум. П. Спасов.
|